Прочит: Лука 5:17-26
„И, ето, мъже, които носеха на постелка един болен човек (…) понеже не намериха откъде да го внесат вътре поради навалицата, качиха се на покрива и през покрива го спуснаха с постелката на средата пред Исус.“
(Лука 5:18-19)
Няколко жени от църквата организираха женско молитвено служение. След служба, когато останалите хора се приберат по домовете си, ние се събираме в една малка стая, за да се молим. По време на богослужение представяме пред Бога своите нужди, но някои хора се притесняват да ги изкажат пред цялото събрание, затова искат нашата група да се моли за тях. Колко насърчително е да знаеш, че някой се моли лично за теб и ти помага да носиш бремето на неразрешените проблеми и непростените наранявания!
Когато трагедията стигна и до моя дом, моите сестри във вярата ми протегнаха ръка за помощ. По време на нашите събирания единственото, което можех да правя, бе да плача, но без да задават въпроси, те ме прегръщаха силно и ме успокояваха. Две от тях предложиха да постят заедно с мен. Също както приятелите на паралитика го внесоха пред нозете на Исус, моите сестри във вярата ме представяха пред Него със своите любящи ръце и сърца.
Галатяни 6:2 ни казва: „Един на друг си носете теготите“. Когато се радваме с онези, които се радват, и плачем с онези, които плачат (Римляни 12:15), ние представяме молитви пред Господа, Който вижда нашето милосърдие и облекчава товара на тези, за които ходатайстваме.
Молитва: Господи Исусе, благодарим Ти за помощта, която получаваме в молитва. Искаме да бъдем Твоите ръце и крака на тази земя. Амин.
Мисъл за деня: Мога да нося теготите на своите братя и сестри, като се моля за тях.
Лилия Теплюк (Русия)
Да се молим за: ЖЕНСКИТЕ МОЛИТВЕНИ ГРУПИ.
Остави коментар