Прочит: Псалм 81:6-13
„… и като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост.“
(2 Тимотей 1:4)
Майка ми, която вече е на възраст, живее сама и е истински щастлива, когато й гостувах роднините и приятелите. Светът й се преобърна, когато татко почина и сега не обича да излиза много, ходи само до магазина и до близката аптека. Понякога недоволства, когато не можем да я посетим.
Един ден ми каза: „Толкова ми липсват децата ми!“. Тези думи много ме натъжиха.
Помислих си дали Бог се натъжава, когато сме далеч от Него. Израилтяните, Божият избран народ, постоянно се отклоняваха от Божия път. Въпреки това, Господ никога не ги изоставяше. Напротив, постоянно се грижеше за тях и ги поправяше. Защо? Защото Бог копнее да общува със Своите деца.
Когато осъзнах това, побързах да посетя мама. Говорихме си, смяхме се и се радвахме на деня.
Молитва: Отче, молим Те, прости егоизма ни. Помогни ни да оставим маловажните неща, които ограбват от времето ни с Теб. Нека делата ни отговарят на нашите помисли. Молим се така: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; давай ни всеки ден насъщния ни хляб; и прости греховете ни, защото и самите ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия” (Лука 11:2-4). Амин.
Мисъл за деня: Бог те обича и винаги ще те обича.
Труди Шнайдер (Пенсилвания)
Да се молим за: ВЪЗРАСТНИТЕ СИ РОДИТЕЛИ.
Остави коментар