Прочит: Марк 1:29-39
„И на сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше.“
(Марк 1:35)
„Чувствам се изтощен“ – признах пред своя началник. На работа и вкъщи ме очакваха недовършени проекти. Всеки ден пристигаха важни задачи – на електронната поща, на бюрото ми, на входната врата. Не можех да се справя с всичко. След като ме изслуша, началникът ми каза: „Всяка сутрин избирам едно важно нещо, което да направя през деня, за да мине той добре“. Тогава се сети, че има друг ангажимент, и прекъснахме разговора. Аз останах в размисъл над неговите думи: кое е едното важно за деня – имейлите, срещите, работата у дома?
В днешния прочит Исус става рано – преди учениците и тълпата, която щеше да се появи. В този ранен час Той прекарва време в молитва. Докато четях този стих, почувствах, че Бог ми казва какво трябва да направя, за да бъде денят ми прекрасен – да Му позволя да ме обича и да Го обичам. Започването на деня с Божието слово и с Неговата любов прави всичко различно. Вместо да се тревожа за нещата, които трябва да направя, се радвам на деня, когато го започна с Бога.
Молитва: Отче, когато ежедневието поглъща цялото ни внимание, помагай ни да не забравяме колко е важно времето, което отделяме за Теб всеки ден. Амин.
Мисъл за деня: Времето с Бога е най-важното днес.
Касиус Ру (Южна Каролина, САЩ)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО РАБОТИ ПОД СТРЕС.
Остави коментар