Прочит: Римляни 8:12-17
„Защото не сте приели дух на робство, та пак да живеете в страх, а сте приели дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!“
(Римляни 8:15)
Преди девет години, когато поех в ръцете си първото си дете – Мелина, разбрах какво ми е липсвало в живота. Точно там, в болницата, с нея искаше Бог да бъда. Сега мога да видя себе си в петте си деца – четири момичета и едно момче: в Дейвид – инстинкта ми за самосъхранение, в Мелина – креативността и чувството ми за хумор, в Серина – моята борбеност, в Ели – нуждата от прегръдки, а във Фейт – наивността ми.
Когато сме заедно, хората се втренчват в нас, вероятно защото всички те са от испански произход за разлика от мене. Всичките ми деца са осиновени. Когато ги гледам, всичко, което виждам, е Мелина, Ели, Дейвид, Серина и Фейт. Те са радостта на живота ми.
Често се усмихвам, като си помисля, че Бог гледа така на всеки от нас, Той ни обича и ни се радва. Каквото и да сме преживели със земните си бащи, в небесния Отец можем да намерим сигурност, любов, водителство, подкрепа, насърчение и дом. Апостол Павел ни напомня за това лично и любящо общение, което можем да имаме с Бога, в днешния библейски стих. Като Божи деца, ние намираме своята идентичност и своя дом.
Молитва: Авва, Отче, благодарим Ти, че ни прие в Своето семейство. Помагай ни да Те обичаме и да обичаме своите ближни. Амин.
Мисъл за деня: Ние сме Божи деца, затова винаги имаме дом.
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО ЧАКА ДА ОСИНОВИ ДЕТЕ.
Стивън Джонсън (Калифорния)
Остави коментар