През мъглата

Прочит: Псалм 121:1-8

„Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.“

(Псалм 43:5)

Живеехме в планинска местност и много обичах да наблюдавам прекрасните възвишения, докато пътувах извън града. Един ден беше влажно и мъгливо и когато погледнах към планината, се разочаровах: нямаше я хубавата гледка, на която бях свикнала да се любувам при всяко пътуване. По-късно през деня обаче слънцето проби през облаците и мъглата и на връщане успях да се порадвам на красотата на пейзажа. Планината, разбира се, си беше там през цялото време, но аз не можех да я видя ясно зарази мъглата.

Когато преминаваме през трудни времена, Бог ни изглежда толкова далечен, че започваме да се чувстваме съвсем сами. Но това е заблуда. Господ е с нас и винаги можем да извикаме към Него дори ако в момента не можем да усетим Неговото присъствие. Той е верен и никога няма да ни остави.

Молитва: Господи, благодарим Ти, че винаги ни помагаш, дори когато не можем да почувстваме Твоето присъствие. Молим се, както Исус ни научи: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята! Дай ни днес насъщния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници. И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. Амин!” (Матей 6:9-13).

Мисъл за деня: Вярата продължава да се надява, дори когато Бог изглежда далечен.

Илейн Браун (Шотландия)

Да се молим за: ТЕЗИ, НА КОИТО ИМ Е ТРУДНО ДА СЕ НАДЯВАТ.

© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.