Прочит: Марк 1:35-39
„А Той се оттегляше в усамотени места и се молеше.“
(Лука 5:16)
Веднъж или два пъти годишно чичото на моя съпруг шофира от дома си в Индиана до северозападната част на страната. Казва, че има нужда да остави всичко и да се усамоти на някоя скала в пустинна местност. Той обикновено съчетава тези пътувания с мисионерска работа за нуждаещите се в региона. Но първоначалната идея беше да освободи ума и духа си от стреса на живота.
Той никога не ни сподели дали е искал да следва примера на Исус, или просто е имал нужда от такова усамотение, но неговият навик напомня това, което Исус правеше понякога по време на Своето земно служение. Неговото ежедневие определено беше натоварено. Той непрестанно поучаваше, хранеше и лекуваше тълпи от хора. Предлагаше на всички Своята безусловна любов. Докосваше се до прокажени. Ядеше с отритнатите от обществото. Предизвикваше порядките в това общество. Исус обаче винаги отделяше време, в което да остане насаме със Своя небесен Отец.
Не се ли нуждаем и ние от такова усамотение? Ако не си даваме почивка, ще стигнем до изтощение, което не е полезно нито за нас, нито за останалите. Отделеното време само за Бога, Който е нашата канара, възстановява силите ни и ни подготвя за следващия ден, посветен на Него.
Молитва: Благодарим Ти, Отче, че ни приемаш и ни даваш сили, когато Ти се доверим. Амин.
Мисъл за деня: Отделям ли достатъчно време само за Бога?
Даяна Деринджър (Кентъки, САЩ)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СА ПРЕТОВАРЕНИ И СТРЕСИРАНИ.
© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар