Прочит: Лука 12:22-34
„… животът на човека не се състои в изобилието на имота му.“
(Лука 12:15)
Заседанието на финансовата комисия не беше минало добре. Средствата на църквата бяха намалели и трябваше да се откажем от някои програми. Наложи се да вземем тежки решения. Прибрах се изморен късно вечерта и се изненадах, когато на вратата ме посрещна, все още буден, петгодишният ми син Дейвид: „Татко, къде беше?“.
Обясних на Дейвид, че всички ние печелим пари, спестяваме, за да имаме за своите нужди, и даваме някаква част на Бога. Сега, изглежда, хората не бяха отделяли достатъчно за Него, затова църквата изпитваше затруднения. Мисля, че той не ме разбра. Аз спокойно започнах да обяснявам наново, но и това не помогна. Накрая той каза: „Тате, аз мислех, че всички пари са на Бога!“.
Тези думи напълно промениха отношението ми към даването за Бога. Започнах да отделям повече средства и с по-голямо желание. Днес нищо от това, което имам, не е толкова ценно за мен. Всичко, което има значение, е моето семейство, приятелите, църквата и Бог. Нищо друго! Тази промяна направи живота ми по-лесен.
Молитва: Боже на цялото творение, помогни ни винаги да помним, че всичко, което имаме, и всичко, което сме, принадлежи на Теб. Амин.
Мисъл за деня: Давай повече; тревожи се по-малко.
Крис Милър (Джорджия)
Да се молим: ДА ВИЖДАМЕ КОЕ ИМА ИСТИНСКА СТОЙНОСТ.
Остави коментар