Прочит: 1 Коринтяни 12:12-20
„Но сега те са много части, а пък едно тяло.“
(1 Коринтяни 12:20)
Четиримата ни внуци са щастливи, че другите им баба и дядо живеят наблизо. Те ги вземат от училище, водят ги да играят и ги гледат, когато родителите им отсъстват. Ние със съпруга ми живеем на няколко часа път от тях и ги виждаме много рядко. Това е много трудно за мен. Не мога да бъда част от живота на внуците си, както ми се иска.
Едва преди известно време осъзнах, че и нашата роля не е по-маловажна, макар че сме далеч. В много отношения така е и с Христовото тяло – всички имаме различна роля. Някои водят хваление, проповядват или ръководят служения. Други служат „зад сцената“ – готвят, работят в домове за нуждаещи се хора, украсяват църквата. Никоя позиция не е по-маловажна от друга.
Бог е призовал всеки от нас към различна служба както в семейството, така и в църквата. Ако приемем този призив с готовност, няма да се сравняваме с другите, а ще се изпълваме с радост.
Молитва: Благодарим Ти, Боже, за различните служения в Твоето тяло – църквата. Нека си помагаме и заедно да служим на Теб. В името на Христос. Амин.
Мисъл за деня: Днес с готовност ще приема Божия призив.
Нанси Тод (Кентъки)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ТЪРСЯТ СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ.
Остави коментар