Прочит: 2 Коринтяни 12:1-10
„… нека тичаме на очертаното пред нас поприще, като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра…“
(Евреи 12:1-2)
На 16-годишна възраст предприех шестседмична обиколка на Холандия, Англия и Франция с велосипед. В Холандия не беше толкова трудно, но английските терени ми дойдоха в повече. Не бях подготвена за непрестанно каране в продължение на 30 до 50 мили на ден. Често изоставах, особено на възвишенията. Когато останалите спираха за почивка, се обръщаха назад и викаха: „Продължавай, Джейн! Не спирай!“.
Когато съм в трудна ситуация, си представям Бога като някой, който ме придружава по дълъг и мъчителен път. Но Той е много повече от това. Той е моята сила и закрила. Когато Го моля да ми помогне да продължа, това, което ми е изглеждало абсолютно невъзможно, става постижимо.
Чета за вярата на хората, изброени в единадесетата глава на Посланието до евреите, и си припомням думите на Бога към апостол Павел: „Доволно ти е Моята благодат“ (2 Коринтяни 12:9). Всяко изпитание е предизвикателство и призив към усърдие. Нека погледът ни се насочи отвъд проблемите, които често ни поглъщат, към Исус, за да намерим сила и насърчение да продължим напред.
Молитва: Боже, благодарим Ти за възможностите да упражняваме своето постоянство. Помогни ни да станем по-непоколебими, за да растем във вярата. Амин.
Мисъл за деня: В Христос имам сила да продължа.
Джейн Комптън (Орегон)
Да се молим за: ВЕЛОСИПЕДИСТИТЕ.
Остави коментар