Прошка

Прочит: Лука 15:11-32

„А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.“
(Лука 15:20)

Аз съм се чувствал като блудния син. Знам какво е да си изпълнен със съжаление и страх, докато се приближаваш към дома. Когато чета тази притча, винаги мисля най-вече за блудния син, но пропускам най-същественото – Божията любов. Също както бащата от притчата, нашият небесен Баща обича силно всеки от нас. Той гледа към пътя, взира се в хоризонта и когато види някое Свое дете, което се е запътило към дома, не чака. Също както бащата от притчата, Той се затичва към изгубения Си син.
Всеки от нас е обгърнат от любовта на Бога, Който очаква да се приберем у дома. Той не ни мъмри, не ни наказва. Просто ни приема, защото ни обича безкрайно. Когато осъзнаем и приемем тази дълбока любов, ще спрем да живеем в страх, срам и съжаление. Ще споделим радостта на блудния син и ще пребъдваме в Божията любов.

Молитва: Отче, помогни ни да осъзнаем, че си ни простил, и да приемем Твоята любов. Амин.

Мисъл за деня: Днес няма да позволя моето минало да изопачи представата ми за Божията любов.
Стивън Джонсън (Калифорния)

Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО ИСКА ДА СЕ ВЪРНЕ ПРИ БОГА.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *