Прошка

Прочит: Лука 6:32-36

„… нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.“
(Римляни 8:39)

На 14-годишна възраст бях тормозена от моя съученичка в продължение на шест месеца. Изтръпвах, когато ме плюеше, буташе ме в автобуса или ме обиждаше публично. Когато започна да ме заплашва на домашния телефон, родителите ми издействаха ограничителна заповед.
Исус ни казва да благославяме тези, които ни кълнат, и да се молим за тези, които ни пакостят (Лука 6:28). Знаех, че Той е простил на Своите мъчители, но не бях сигурна как аз ще простя на моята. Родителите ми ме посъветваха да се включа в църковната работа. Станах доброволка в медицинския център, където се научих да отклонявам погледа си от своите собствени проблеми и да го насочвам към нуждите на другите.
Сърцето ми беше готово, когато една близка приятелка ми каза, че ако искам да намеря покой, трябва да простя на онова момиче. Тя ми помогна да го направя, като ме посъветва да си я представям заедно с Исус. Когато не можех да кажа думите „Прощавам ти“, аз си я представих в Неговата прегръдка.
Продължавам да правя това и до днес – всеки път, когато се сетя за нея, си я представям така. Знам, че и тя се нуждае от Божията любов. Бог ни приема и обича, а любовта съгражда и оцелостява.

Молитва: Милостиви Боже, благодарим Ти за Твоята чудна благодат. Помогни ни да прощаваме на хората и да им показваме Твоята любов. Амин.

Мисъл за деня: Нищо не може да ни отлъчи от Божията любов.
Стефани Браун (Канзас)

Да се молим за: ПРИЧИНИТЕЛИТЕ НА ТОРМОЗ И ТЕХНИТЕ ЖЕРТВИ.