Прочит: Псалм 103:1-13
„Не е постъпил с нас според греховете ни, нито ни е въздал според беззаконието ни (…) колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.“
(Псалм 103:10, 12)
Казвал съм и съм правил много неща, с които не се гордея. Когато се замисля за тях, ми се иска да се върна назад и де ги предотвратя. Но не мога да върна назад обидните думи и постъпки и не мога да очаквам прошка от хората, които съм наранил. Мога да реша да се променя.
Когато чета Псалм 103, си представям Давид, който страда от собствените си прегрешения. Думите на псалма внушават, че той осъзнава какво е извършил, но намира утеха в увереността, че Бог отдалечава престъпленията ни, колкото изток отстои от запад. Това ми харесва – за Бога престъпленията ни са отдалечени нас, колкото противоположните посоки на света.
Когато се тревожим за миналите си грешки, не бива да ставаме техни роби. Вместо да живеем в страх и тревога, нека се обърнем към Божията любов и милост.
Молитва: Боже, благодарим Ти за безкрайното Ти търпение и простителност. Помогни ни да прощаваме на хората, както Ти прощаваш на нас. Амин.
Мисъл за деня: Независимо от миналото ми Бог е милостив към мен.
Том Джонсън (Невада, САЩ)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ ТЕРЗАЯТ ЗАРАДИ СТАРИ ПРЕГРЕШЕНИЯ.
Остави коментар