Прочит: Лука 23:32-43
„А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“
(Лука 23:34)
Ранна сутрин е и в училището е още тихо, но по коридорите се виждат деца, които отиват към класните си стаи. Аз също крача с несигурни крачки към своята. Няколко момчета ми се присмиват. Имитират ме и се подиграват: „Куцата, на училище ли отиваш? Ще можеш ли? Само я вижте как ходи! По-бързо, по-бързо! Ще закъснееш“. Всичко, което мога да направя, е да плача.
Четиридесет години по-късно споменът за това ми носи болка, но всеки път, когато чета разказа за разпъването на Исус, болката се стопява. Подигравките към мен са нищо в сравнение с това, което Той преживя. Исус понесе подигравки и мъчения, трънен венец и кръст. И в нито един момент не пожела отмъщение. Вместо това, се молеше Бог да прости на Неговите мъчители и убийци.
Простителността на Спасителя е пример за нас. Той ни показва силата на прощението, което преглъща желанието за мъст, гнева и болката. Новият живот, който можем да преживеем, когато простим като нашия Спасител, е дълбокият смисъл на празника Възкресение за мен.
Молитва: Спасителю, учи ни да следваме Твоя пример за прошка, за да споделяме радостта, любовта и мира Ти с хората, докато очакваме Възкресение. Амин.
Мисъл за деня: Ще следвам Христовия пример и ще простя на някой, който ме е наранил.
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО Е ПОДЛОЖЕН НА ТОРМОЗ.
Лаутан Асима Базария Сирегар (Индонезия)
Остави коментар