Прочит: Битие 45:4-15
„… защото ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече.“
(Йеремия 31:34)
В днешния библейски прочит се разказва как Йосиф прощава на своите братя. Но очевидно той не одобрява, нито забравя това, което са сторили. Макар че в Библията не откриваме съвет да забравяме това, което прощаваме, на мен ми се иска да мога да забравям. Прощавам малките грешки и забравям повечето от тях, но някои сериозни наранявания продължават да тежат на сърцето ми и ме карат да се питам простила ли съм истински.
Преди години една обучителна програма за пчелите промени гледната ми точка. Ако външен враг нападне кошер, пчелите в него го жилят до смърт. Остатъците от нападателя се покриват с пластове восък, докато не станат незабележими. И тук идва най-интересната част – нападателят става част от кошера!
Ето това промени отношението ми към прошката. Не мога напълно да унищожа лошите спомени, те са част от мене и от това, което съм като християнка. Но мога да ги „обвивам“ със своите молитви и след време те вече да не ме притесняват.
Молитва: Милостиви Боже, благодарим Ти за прошката, която имаме в Твоя Син. Помогни ни да Те прославим днес. Амин.
Мисъл за деня: Болката, която наранява сърцето ми, може да ми помогне за християнското ми израстване.
Валъри Ръниън (Ню Мексико)
Да се молим за: ПЧЕЛАРИТЕ.
Остави коментар