Прочит: 1 Солунци 5:12-15
„А на вас, братя, да не ви дотяга да вършите добро.“
(2 Солунци 3:13)
С една приятелка почиствахме боклуците по една от улиците в нашия град. Прибирахме от земята пластмасови чаши от кафе, опаковки от хамбургери и найлонови торбички. До кофите срещнахме още две доброволки, които събираха пликовете с отпадъци, и ги попитахме дали може да сложим нашия плик при тях в камиона. „Разбира се, сложете го там“ – отговориха ни те. Поставихме малкия бял плик до купчината от огромни зелени чували в камиона и бяхме доволни от свършената работа.
Вечерта минах по същата улица. Точно по средата видях нашия бял плик. Беше паднал от камиона и боклукът от него се беше разсипал по улицата. Доброто ни дело беше безрезултатно.
Често ми се струва, че добрите неща, които върша, са напразни. Отварям вратата на възрастен човек и той ми се кара, че може сам; забавям скоростта, за да пропусна автомобил, и всички започват да свирят. В такива случаи ми се иска да вдигна ръце и да се откажа. Но трябва да помним, че вършенето на добро само по себе си е достатъчно. Дори когато изглежда, че добротворството е безсмислено, ние трябва да продължаваме да служим на другите с Божията помощ, защото това е благословение.
Молитва: Боже, помагай ни да бъдем Твоите ръце и нозе, служейки на другите в отговор на любовта Ти към нас. Амин.
Мисъл за деня: Днес мога да служа на Бога, като правя добри дела.
Ан Смит (Тенеси)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО РАБОТЯТ В СФЕРАТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО.
Остави коментар