Прочит: Псалм 139:1-10
„Ако взема крилата на зората и се заселя в най-далечните краища на морето, и там ще ме води ръката Ти и Твоята десница ще ме държи.“
(Псалм 139:9-10)
Моята племенница Мария Камила проходи на десет месеца. За да се чувства по-сигурна, тя винаги искаше да държи някого за ръката. Ранното ѝ прохождане беше резултат от невероятната ѝ упоритост и постоянство.
Християнският път отнема много повече време от това, което е необходимо на малкото дете, за да проходи. Добрата новина е, че по него няма да крачим сами. Когато държим ръката на Бога, ще се чувстваме сигурни. Трудностите се преодоляват много по-бързо, когато разчитаме на подкрепата на нашите братя и сестри.
В днешния прочит псалмистът изразява своята увереност, че Бог ни познава напълно, че знае нашите мисли и думите, които все още не сме изрекли. Но най-важното за мен е да знам, че Бог е с нас и че винаги ни подава ръка. Тази истина е толкова велика, че ни е трудно да я проумеем. Нека никога не я забравяме и не губим увереност.
Молитва: Благодарим Ти, Боже, за Твоето обещание да ни помагаш и да ни водиш. Амин.
Мисъл за деня: Бог може да използва моята протегната ръка, за да помогне на някого днес.
Лусирия Наранхо (Колумбия)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО ОТНОВО СЕ УЧИ ДА ХОДИ.
Остави коментар