Прочит: Псалм 139:7-12
„Извикай към Мен и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш.“
(Йеремия 33:3)
След като майка ми почина от прогресиращо неврологично заболяване, аз започнах първия си семестър в колежа, постъпих на работа и изобщо продължих живота си с болката, че тя вече не може да е част от него. Въпреки непоносимата загуба някак намирам моменти на радост, които Бог подарява, за да стопи болката.
Йеремия 33:3 беше любимият ѝ стих. Никога не съм я виждала да се съмнява, че Господ е с нея. Знам, че когато краят е наближил, тя е била изпълнена с радост и мир, защото е знаела, че скоро ще види своя Спасител. Тя се обръщаше към Бога и Той ѝ отговаряше – всеки ден. Тя не знаеше как Той действа в нейното страдание, но знаеше, че е с нея и никога няма да я остави.
Дори когато болката изглежда непосилна, аз съм уверена, че Бог е бил до моята майка непрестанно, бил е с мен в нейните последни дни, както и продължава да е до мен днес. Понякога ми е трудно да се радвам, но Господ е точно до мен и ме превежда през всяка трудност.
Молитва: Господи, дай ни сила да преминем през всички трудности, които ни предстоят. Поверяваме живота си в Твоите ръце. Амин.
Мисъл за деня: Радостта е в Господа.
Кристен Фипс (Тексас, САЩ)
Да се молим за: МЛАДИТЕ ХОРА, КОИТО СКЪРБЯТ ЗА ЗАГУБАТА НА РОДИТЕЛ.
Остави коментар