Прочит: Еклисиаст 5:13-20
„… насочваме своя взор към Исус (…) Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.“
(Евреи 12:2)
Докато живеех в източната част на Канзас, често пътувах до западния край на града. Този маршрут е много еднообразен. Часове наред виждаш само равна земя и хоризонта, само тук-там се появява по някое дърво. За повечето хора той е един от най-досадните. Някои хора обаче се възхищават на красотата на прерията. След няколко такива пътувания и аз започнах да чакам с нетърпение следващото, защото така имах възможност да се срещам с хора, които ми станаха близки.
Като християнин, се опитвам да гледам на света по същия начин. Макар че взорът ни е насочен неотклонно към „блажената надежда“ (Тит 2:13) на вечността, земният живот не е нещо, което трябва да презираме. Да, работата ни може да е трудна, хората могат да са трудно поносими, можем да преживяваме здравословни и финансови проблеми. Но ако постоянно се взираме в трудностите и не спираме да се оплакваме, животът ни наистина ще бъде непоносим.
Вместо това можем да се радваме на красотата в света и в хората. Евреи 12:2 ни казва, че Исус издържа най-трудното, но знаеше, че Му предстои слава. Ето защо не бива просто с мъка да изтърпим този живот. Нека го изживеем с радост.
Молитва: Боже, помогни ни да изпълваме ума си с мисли за Твоето присъствие и за многото Твои обещания. Молим се в името на Исус. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще търся радостта от живота, която Бог ми подарява.
Боб ла Фордж (Ню Джърси)
Да се молим за: ТЕЗИ, С КОИТО КРАЧА ПО СВОЯ ЖИТЕЙСКИ ПЪТ.
Остави коментар