Прочит: Авакум 3:17-19
„Защото, ако и да не цъфти смокинята; нито да има плод по лозите (…) и нивите да не дадат храна (…) пак аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си.“
(Авакум 3:17-18)
Фермерите искат да са сигурни, че трудът им ще бъде възнаграден, че семействата и хората в техния регион ще имат достатъчно храна. Въпреки това, колкото и усилия да полагат, понякога реколтата е лоша. Всички фермери, всички пророци, всички хора се сблъскват със ситуации, които са извън техния контрол.
Книгата на пророк Авакум е посветена на едно размирно време от израилската история – асирийските нападения и издигането на вавилонското царство. В първите две глави пророкът се моли, защото страда от историческите събития. Понякога той задава въпроси към Бога. Накрая обаче той решава да Го прослави и да намери радост в Неговото присъствие.
Мога да го разбера. Опитвал съм се да намеря работа без резултат, влагал съм усилия във взаимоотношения, които са се проваляли, участвал съм в служения, които не са оправдавали надеждите ми. С времето съм се убедил, че ако радостта ни зависи от обстоятелствата, в които се намираме, непрекъснато ще стигаме до разочарование. Но ако силата и надеждата ни е в Господа, дори в неплодородни години ще следваме примера на Авакум и ще прославяме Бога с радост.
Молитва: Отче, давай ни надежда и вяра, за да Те прославяме дори в неплодородни години. Амин.
Мисъл за деня: Дори в моменти на стрес мога да намеря радост в Бога.
Филип Кейтъртън (Канзас)
Да се молим за: ФЕРМЕРИТЕ.
Остави коментар