Прочит: Йоан 11:38-44
„Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!“
(Йоан 11:43)
При едно пътуване до Израел посетих мястото, на което мнозина смятат, че се намира гробът на Лазар. Беше тъжно и в същото време вдъхващо надежда преживяване. Спомних си за смъртта на моя брат преди години. Не можех да изтрия от ума си спомена за пълната безнадеждност, която почувствахме, когато татко ни съобщи, че той е бил убит. Абсолютна празнота, чувство за пълна липса на смисъл, въпросът: „А сега?“. Докато слушах татко и виждах отчаянието на родителите, изгубили най-ценното – своето дете – сякаш бях извън контрол. Години по-късно, когато стоях пред гроба на Лазар, можех да почувствам реалността на смъртта.
Внезапно мислите ми бяха прекъснати от глас, който започна да чете историята за възкресяването на Лазар. Представих си как са се чувствали Марта и Мария при вида на възкръсналия, излизащ от мрачния гроб: щастливи, сякаш един разпилян свят се подрежда отново.
А аз отново си припомних, че смъртта не е краят, а просто едно прекъсване, пауза, път към истинския живот с Този, Който дарява и сам е Животът. Във време на скръб и загуба тези, които вярно следват Христос, имат радостна надежда.
Молитва: Господи и Дарителю на живота, благодарим Ти, че ни даваш надежда дори когато се изправяме пред смъртта. С радост приемаме Твоя дар на вечен живот. Амин.
Мисъл за деня: Възкресението дава надежда дори пред реалността на смъртта.
Дайтън Оуен (Небраска)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СЕ ИЗПРАВЯ ПРЕД СМЪРТТА.
Остави коментар