Прочит: Филипяни 1:12-30
„… според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но че както винаги, така и сега, ще възвелича Христос в тялото си – с пълно дръзновение, било чрез живот или чрез смърт. Защото за мен да живея е Христос, а да умра – придобивка.“
(Филипяни 1:20-21)
Наскоро разсъждавах върху Посланието на апостол Павел към филипяните. Макар и в окови заради проповядването на Христос, Павел се радва, че благовестието продължава да достига до хората. Вместо да се оплаква или да търси отмъщение, апостолът заявява, че ще продължава да проповядва с радост.
Замислих се за собствения си християнски живот – дали съм добър пример, както беше апостол Павел. За разлика от него, когато дойдат трудности, аз съм склонен да остана пасивен и да търся съчувствието на хората. Освен това се изкушавам да си отмъстя за лошите неща, които някой ми е причинил.
Колко ми се иска и се моля да приличам повече на апостола! Искам да се радвам при всякакви обстоятелства, уверен и спокоен, че животът ми е свидетелство за Христос.
Молитва: Благодаря Ти, Боже, за примера, който ни дава апостол Павел – да Ти служим при всякакви обстоятелства. Давай ни смелост и радост, за да проповядваме Евангелието винаги. Амин.
Мисъл за деня: Как животът ми отразява Христос?
Филип Поло (Кения)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СВИДЕТЕЛСТВАТ ЗА ХРИСТОС В ЗАТВОРА.
© 2015 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар