Прочит: 1 Солунци 5:12-24
„Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христос Исус.“
(1 Сол. 5:16-18)
Християнин съм от 40 години и много пъти съм се замислял за казаното в Първото послание към солунците. Въпреки всичките си размишления над цитираните днес стихове, едва когато най-малкият ми син беше изпратен на военна мисия отвъд океана, започнах да осъзнавам цялата дълбочина на Павловата мисъл.
Когато ваш близък е в трудна ситуация, започвате да се молите, докато решите косата си, докато шофирате, докато обядвате. Постоянната молитва беше за мен една следваща стъпка в живота на вярата. Христос винаги е до нас, но колко често се обръщаме към Него в молитва? Сега, когато синът ни се прибра невредим от поредната мисия, аз за пореден път осъзнавам, че макар да сме дали всичко от себе си, за да го отгледаме, той принадлежи на Бога. А аз мога да се възползвам от всяка възможност да се обърна към своя Господ и Спасител в молитва.
Молитва: Небесни Отче, възхваляваме Те, защото винаги чуваш нашите молитви. Помагай ни да продължаваме да се молим без умора всеки ден. Амин.
Мисъл за деня: Ще се моля с благодарност и радост всеки ден.
Тед Уитфорд (Калифорния)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО ИМАТ БЛИЗКИ В АРМИЯТА.
Остави коментар