Ръце, които помагат

Прочит: 2 Коринтяни 9:6-15

 

„Ти, враже, ме тласна силно, за да падна; но Господ ми помогна.“

(Псалм 118:13)

 

На 17 април 2013 година експлозия в завод за изкуствени торове уби 15 човека, причини огромни щети и наложи евакуацията на половината от нашия град в Тексас. В нощта след инцидента хората стояха сред руините без храна и вода, без дом. Когато новината за експлозията се разпространи, помощта започна да идва от различни посоки. Изпратиха ни храна, вода и дори ни осигуриха временни жилища. Доброволци от цялата страна пристигнаха, за да разчистват града и да помагат на ранените. В сградата на нашата църква, която също беше пострадала, дойдоха служители от Червения кръст.

Картичките и писмата, които ни изпращаха хората от целия свят, бяха също толкова насърчителни, колкото и помощта на доброволците. Те ни уверяваха, че се молят за нас, и тази утеха ни помагаше по-лесно да се справим с бедствието. Нашият град е пример за това, че дори сред разрушението и отчаянието Божият народ е светлината на надеждата в този свят.

 

Молитва: Господи, помагай ни да не забравяме, че когато Ти си в нашите сърца, не сме сами сред проблемите. Амин.

 

Мисъл за деня: Когато сме най-слаби, нашето голямо християнско семейство може да ни възвърне надеждата.

Марк Картър (Тексас)

 

Да се молим за: МИСИИТЕ, КОИТО ПОМАГАТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО СЛЕД БЕДСТВИЯ.

 

 

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *