Разчитай на мен

Прочит: Изход 17:8-16

„И като натегнаха ръцете му (…) Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така че ръцете му бяха подкрепяни до залез слънце.“
(Изход 17:12)

Израснах във ферма, където тежката работа беше ежедневие. Мускулите ни едва издържаха, а задълженията не свършваха. Когато умората надделяваше, се облягахме на най-близката ограда. Отпивахме чаша студена вода, попивахме челото си и се питахме колко още остава до края на деня.
Също както оградата, на която можем да се облегнем, приятелите са опора за нас. Можем да разчитаме, че винаги са до нас и няма да ни предадат. Такива бяха Аарон и Ор за Мойсей. Когато той остаря, те му бяха опора до залез слънце. Стояха до него, без да се изморяват, докато той изпълняваше делото, което Бог му беше възложил.
Примери като този ме карат да се замисля дали аз съм такава силна опора за хората. Като Божи деца, можем да се запитаме дали осигуряваме на хората място, където да си поемат дъх, преди да продължат. Осигуряваме ли им моменти, в които да си починат? Можем взаимно да си подаваме ръка, когато животът е труден. Когато се подкрепяме взаимно, можем да разчитаме и на Божията помощ.

Молитва: Боже, нека помагаме на хората да почувстват Твоята сила, като ги подкрепяме. Амин.

Мисъл за деня: Бог ни дава ръце, които да подкрепят хората.

Да се молим за: ПРИЯТЕЛ, НА КОГОТО РАЗЧИТАМ.
Даяна Деринджър (Кентъки)

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *