Прочит: Филипяни 4:4-9
„Ти, Който слушаш молитва, при Теб ще идва всяка твар.“
(Псалм 65:2)
Докато бях на гости при моята приятелка в Южна Каролина, обичахме сутрин да потъваме в удобните плетени столове на верандата, да пием кафе и да си говорим за всякакви неща. Някои теми предизвикваха усмивки, други – сълзи. С нея се познаваме достатъчно добре, за да си споделяме и най-дълбоките си мисли без страх от осъждане или присмех. Думите се лееха като вода, докато си припомняхме случки от миналото, разказвахме за надеждите си и се насърчавахме за трудностите. Нямах търпение да дойде сутринта, за да разговарям с моята приятелка.
Замислих се за времето, което прекарвам с Бога. Дълго молитвата представляваше трудност за мен, докато не започнах да я възприемам като време, в което седя и приятелски разговарям с Бога. Той ме кани да отида при Него винаги, когато поискам, мога да остана колкото поискам. Той никога не ме изпраща без нищо, а сипва в чашата ми и ми подава от хляба на живота, за което копнее душата ми. По време на тези разговори аз научавам много неща за Бога и за себе си. Научила съм, че Той е мой верен приятел, с Когото мога да споделя всичко.
Времето, прекарано с Бога, ми дава по-ясен поглед над нещата и ме прави по-силна. Дори да ми е било трудно да проведа разговора, след него аз се чувствам възстановена. Денят ми завършва по-леко, защото съм общувала с Бога, Който е мой верен приятел.
Молитва: Боже, помагай ни, когато се молим, да слушаме внимателно Теб, за да Те опознаваме по-добре. Амин.
Мисъл за деня: Времето с Бога може да възстанови душата ми.
Линда Фаскинг (Кентъки)
Да се молим за: НАЙ-ДОБРИЯ СИ ПРИЯТЕЛ.
Остави коментар