Прочит: Галатяни 6:8-10
„И така, доколкото имаме случай, нека да правим добро на всички…“
(Галатяни 6:10)
Когато един човек от нашата църква започна да събира дарения за Армията на спасението в голям супермаркет, един бездомник се приближи и забеляза, че на табелката на човека е написано името на нашата църква. „Какво представлява тази църква?“ – попита той. Човекът, който събираше даренията, му посочи сградата, която се виждаше от прозореца. Бездомникът извади няколко монети от джоба си, пусна ги в съда с дарения и каза: „Те бяха много добри с мен“.
Дарението на бездомния човек беше благословение за всички нас, които искаме чрез църквата ни Божията любов да достига до хората. Той сякаш беше гласът на всички онези, чиито имена не знаем и чиито лица няма да видим, но на които се опитваме да помогнем чрез църковните служения и които са благодарни за стореното за тях.
Божията любов, изявена по съвършен начин в Исус, продължава да е реална и днес, всеки път, когато помагаме на нуждаещите се с молитва, присъствие, подарък или служение.
Молитва: Боже, нека никога не се изморяваме да показваме на хората в нужда Твоята любов. Молим се, както Исус ни научи: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята! Дай ни днес насъщния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници. И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. Амин!” (Матей 6:9-13).
Мисъл за деня: Исус става реален за хората в нужда, когато протягаме към тях ръка за помощ.
Джеймс Харниш (Флорида)
Да се молим за: СЛУЖЕНИЯТА НА НАШАТА ЦЪРКВА.
© 2014 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар