Прочит: Исая 43:14-21
„Не си спомняйте предишните неща, нито мислете за древните събития. Ето, Аз ще направя нещо ново; сега ще се появи; няма ли да внимавате в него? Да! Ще направя път в пустинята и реки – в безводната земя.“
(Исая 43:18-19)
Обикновено ни съветват в дните около Рождество Христово да търсим начин в забързаното си ежедневие да отделим повече време за Бога и Неговото слово. Това е прекрасно, но моят проблем е, че не съм зает. На 86 години съм, живея сам и страдам от макулна дегенерация. Празниците не ми носят особена радост. Обикновено си спомням преживените празници със семейството, но това повече ме натъжава.
От известно време се уча да насочвам мислите си към настоящето и благословенията, които Бог ми дарява днес. Живея на добро място, в нашия квартал има доставка на продукти по домовете, няколко пъти седмично ходя на обяд в местния център за възрастни хора и имам време да бъда с Бога и да пиша. Затова вместо да се взирам в миналото, насочвам поглед към днешния и бъдещия ден, като знам, че Христос от Витлеем е с мен и ме благославя непрестанно. Все още ми липсва семейството и понякога плача, но съм разбрал, че можем да се радваме на днешния ден, като забелязваме Божите благословения. А те са безкрайни и са причина за истинска рождествена радост.
Молитва: Боже, изпълни с радостта от раждането на Твоя Син сърцата на всички, които са самотни. Амин.
Мисъл за деня: Дори радостта ми да е останала в миналото, Бог е с мен днес.
Кенет Клар (Айдахо, САЩ)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СА ДАЛЕЧ ОТ СВОЕТО СЕМЕЙСТВО.
Остави коментар