Прочит: Марк 5:21-34
„И като не можаха да се приближат до Него поради народа, разкриха покрива на къщата, където беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът. А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.“
(Марк 2:4-5)
„Ела да видиш нещо“ – това беше достатъчно за мама да остави прането и да обследва с мен малко червейче в градината. Едва когато експериментът свършеше, тя се връщаше към домакинските си задължения. „Мамо, хайде да се повозим“ – когато кажех тези думи, тя оставяше миенето на съдовете за по-късно и ме возеше с колата из града. После всичко, което чакаше да бъде свършено, си намираше времето. Мама просто гледаше на всички тези случаи като на възможности да бъде повече време с най-малкото си дете.
Случката с изцерението на паралитика е пример за това как реагираше Исус, щом Го прекъснеха. Когато няколко човека донесоха приятеля си, за да помолят Исус да го излекува, Той беше зает с друго. Затова Го прекъснаха. Той не ги отпрати, а се обърна към паралитика и го изцери. Спасителят винаги беше готов да посрещне тези, които Го търсят и се нуждаят от Него.
Ние вероятно имаме много ангажименти и не обичаме да ни прекъсват, но вниманието, което бихме отделили на хората в такива моменти, може да промени живота им, както и нашия. Примерът на Исус може да ни покаже как да се отнасяме към хората като истински Негови свидетели в този свят.
Молитва: Благодарим Ти, Боже, за случаите, които прекъсват рутината на нашето ежедневие, за да ни дадат възможност да покажем Твоята любов към хората. Амин.
Мисъл за деня: Нека не изпускаме възможностите да помогнем на някого.
Джин Бърджис (Южна Каролина)
Да се молим: ДА СЛЕДВАМЕ ХРИСТОВИЯ ПРИМЕР В ОТНОШЕНИЯТА СИ КЪМ ХОРАТА.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар