Прочит: 1 Царе 1:1-18
„Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.“
(Филипяни 4:6-7)
Намирахме се на мили от най-близкия град. Бензинът свършваше, а трябваше да прекосим огромна планинска местност. Аз се молех: „Телефоните ни нямат обхват, а не е безопасно за млади жени да тръгнат пеша през нощта. Моля Те, Боже, помогни ни да се приберем безопасно“. Не спрях да се притеснявам през цялото време, но пристигнахме благополучно.
По-късно, докато четях молитвата на Анна, се замислих отново за случилото се. Бях пропуснала едно от предимствата на молитвата. Когато представи пред Господа своята молба, Анна „си тръгна и яде, и лицето ѝ не беше вече печално“ (1 Царе 1:18). Тя повери своята болка на Бога и Му се довери още преди да бъде изпълнено желанието на нейното сърце. За разлика от нея, аз не спрях да се тревожа през цялото време. Вместо да благодаря на Бога, че чува нашите молитви, и да дочакам спокойно Неговия отговор, аз се измъчвах от тревоги.
От примера на Анна научих, че един от даровете на молитвата е да сме уверени, че Бог ще отговори, макар и да не знаем кога и как. Можем да благодарим на Господа още докато Го молим да ни помогне. Това ще ни избави от тревогата и ще ни даде мир.
Молитва: Боже, благодарим Ти, че отговаряш на нашите молитви. Благодарни сме и за мира, който ни подаряваш. Амин.
Мисъл за деня: Чрез молитвата Бог отнема нашата тревога и ни дарява мир.
Бетани Хайес (Орегон)
Да се молим: ДА ПРЕДСТАВЯМЕ ПРЕД БОГА МОЛИТВИТЕ СИ С БЛАГОДАРНОСТ.
Остави коментар