Прочит: Филипяни 4:4-8
„… чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че, вкоренени и основани в любовта, да бъдете силни да разберете заедно с всички светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов…“
(Ефесяни 3:17-19)
Казахме си довиждане и затворих телефона с усмивка след поредния продължителен разговор с моята дъщеря. С нея си споделяме всичко, което ни се случва през деня. Няма начин някоя от нас да скрие нещо, тъй като другата веднага го усеща. Познаваме се изключително добре.
Не винаги обаче е било така. Имаше период от няколко месеца, в които се чувахме много рядко въпреки силната любов помежду ни. Постепенно се бяхме отдалечили една от друга , а и аз не исках да я занимавам с дреболии.
Понякога нещо такова се случва с нашата комуникация с Бога. Когато пренебрегваме молитвата, дистанцията между нас нараства и общението ни с Него страда. Постепенно започваме да си мислим, че Исус не се интересува от нас и не иска да Му „губим времето“. Но нещата изобщо не стоят така. Бог иска да се молим непрестанно (вж. 1 Солунци 5:17) и никога не се изморява от нас. Също както се случва с взаимоотношенията ми с моята дъщеря, колкото повече се моля, толкова повече сърцето ми се отваря за Бога. На Него ние можем да доверим своите тайни, болката, срама. Господ ни обича много повече, отколкото може да ни обича който и да е човек на този свят.
Молитва: Господи, когато се молим, помагай ни да чувстваме Твоето присъствие и Твоята любов. Научи ни да приемаме Твоите отговори. Амин.
Мисъл за деня: Бог винаги иска да общува с мен.
Хайди Гол (Орегон)
Да се молим за: РОДНИНИ, КОИТО СА СЕ ОТЧУЖДИЛИ ЕДИН ОТ ДРУГ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар