Прочит: Притчи 2:1-10
„Защото Господ дава мъдрост, от устата Му излизат знание и разум.“
(Притчи 2:6)
Преди два дни малката ми дъщеря говореше по телефона с братовчед си. Преди да затвори, му каза: „Ще затварям, искаш ли да ми кажеш още нещо?“. Замислих се за тези думи – сториха ми се добър начин да завършиш разговор. Осъзнах, че би било мъдро да приложа това – не толкова в телефонните си разговори, колкото в молитвата. Защо в края на всяка молитва не казвам на Бога: „Искаш ли да ми кажеш още нещо“?
Понякога, когато се моля, се чувствам виновна, че забравям да спра и да послушам това, което Бог иска да ми каже. Не мога ли „да Му дам думата“, преди „да Му затворя“? Искам, вместо да говоря през цялото време, да Го оставя Той да ми говори. Отсега нататък ще слушам това, което Бог иска да ми каже, преди да прекъсна разговора.
Молитва: Отче, отваряй ушите ни, за да чуваме това, което искаш да ни кажеш всеки ден. Амин.
Мисъл за деня: Когато се моля, ще слушам, вместо само да говоря.
Катрина Дъглас (Тенеси, САЩ)
Да се молим: ДА СЕ УЧИМ ДА СЛУШАМЕ БОГА.
Остави коментар