Прочит: 1 Йоан 5:13-15
„И дръзновението, което имаме пред Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша.“
(1 Йоан 5:14)
Когато бях малка, обичах да ходя на гости на баба, която живееше на 300 километра от нас. Тя винаги беше много заета – готвеше, правеше зимнина, переше, гладеше, работеше в градината и шиеше. При всяко наше гостуване имаше вкусни неща за ядене, играчки и игри, с които да се занимаваме, когато навън вали. Всеки следобед тя четеше от Библията и после слушаше християнската програма по радиото, докато си вършеше някоя работа, например да почиства боб.
Нещо, което беше много специално за нас, беше нейната готовност да изслушва, дори децата. Когато отивах при нея, за да ѝ задам въпрос, тя оставяше всичко и ми отдаваше цялото си внимание. И сега виждам усмихнатото ѝ и приветливо лице.
Години по-късно, когато имах проблеми и се опитвах да се моля, се питах дали Бог слуша всичките ми детински молитви. Тогава стихът от 1 Йоан ми напомни, че моята баба беше пример за Божията любов. Господ никога не е твърде зает, за да ни слуша.
Молитва: Боже, Който се грижиш за нас, знаем, че когато представяме пред Теб своите желания, Ти ни слушаш, интересуваш се от нас и ни отговаряш. Помагай ни винаги да отделяме време за Теб. Амин.
Мисъл за деня: Винаги имам пълното внимание на Бога.
Линда Бърчол (Джорджия, САЩ)
Да се молим за: ДОМАКИНИТЕ.
Остави коментар