Прочит: Матей 14:22-32
„Но като видя силния вятър, уплаши се и като потъваше, извика: Господи, избави ме! И Исус веднага протегна ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?“
(Матей 14:30-31)
Когато нещата вървят добре, не е трудно да вярваш в Бога и Неговата доброта и грижа. Истинското изпитание идва, когато обстоятелствата внезапно се променят – животът заприличва на бурно море, което заплашва да ни погълне. Всички премиваме през такива предизвикателства: разочарование, болка от загубата или предателството, дълго боледуване, слабостта на старостта. Всичко това може да ни хвърли в отчаяние. И тогава като Петър започваме да потъваме и да се съмняваме в Божията грижа.
Но има нещо, което можем да научим от апостола – да се обръщаме към Бога за помощ. Когато потъваме, нека извикаме към Този, Който укротява бурята (Матей 8:26). Колкото и да сме изплашени и объркани, Добрият пастир ни познава и ни е обещал да ни води и пази, докато преминаваме през долината на мрачната сянка (Псалм 23:4).
Нека помним това и да се обръщаме към Бога с вяра. Цялата християнска история изобилства от примери за Божията грижа и любов в моменти на безнадеждност.
Молитва: Боже, помогни ни да погледнем отвъд своите човешки възможности и да се доверим на Теб. Амин.
Мисъл за деня: С Христос мога да преодолея всякакви трудности.
Каръл Антонисън (Южна Африка)
Да се молим за: ХОРАТА, ЧИИТО ПРОФЕСИИ СА СВЪРЗАНИ С МОРЕТО.
Остави коментар