Прочит: Лука 23:44-56
„И това беше денят на Приготовлението и съботата настъпваше. А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му.“
(Лука 23:54-55)
Учениците на Исус бяха съкрушени от това, което се беше случило на Разпети петък. Вероятно изпитваха цялата сила на поражението и отчаянието.
Когато дъщеря ни Лесли беше малка, реши да изобрази на белия лист своята представа за Исус в гроба преди отвалянето на камъка. На рисунката Той гледаше Своя часовник и Си казваше: „Всеки момент…“. Имаше и заглавие: „Събота“.
Макар че такава представа е детинска, тя изразява очакването, което изпълва моето сърце всеки път в деня преди Възкресение Христово. Тези от нас, които знаят края на историята, могат да посрещнат с радостно сърце възкресението, но можем ли да си представим какво чувстваха първите Христови ученици, които все още не бяха станали свидетели на най-голямото чудо в историята?
Дните от Разпети петък до неделята на Възкресението са много добро време за пост. Отричането от себе си, насочването на сърцето към Христовата жертва, молитвата, очакването ни подготвят да посрещнем радостта на Възкресението. Без да почувстваме мрака, не можем истински да се зарадваме на светлината.
Молитва: Отче, породи в нас желание да останем заедно със Спасителя в тъмния гроб, за да посрещнем с радост чудото на Възкресението. Амин.
Мисъл за деня: Преминаването през мрака на греха и скръбта ми помага да оценя и да се зарадвам истински на Христовата светлина.
Дейвид Търнър (Тексас)
Да се молим за: ХРИСТИЯНСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар