Съчувствие

Прочит: Яков 4:11-12

 

„… ти кой си, та съдиш ближния си?“

(Яков 4:12)

 

По време на сутрешните си разходки през едно лято виждах как мъж и жена на средна възраст всяка сутрин бързат към колите си. Мъжът носеше кафяв плик с храна и вероятно отиваше на работа, а жената слагаше две малки деца, които според мен ѝ бяха внуци, в детските столчета в своята кола. Тя често изглеждаше тъжна. Питах се дали има желание да се грижи за тези деца и защо те не са при родителите си. А дали те си представяха колко им е трудно на бабата и дядото да се справят всеки ден с ангажиментите си? Бях склонна да мисля лоши неща за родителите, които дори не бях виждала.

Няколко месеца по-късно вече не виждах и възрастната двойка, но разбрах, че дъщеря им е починала през същото лято. Ето защо те се грижеха за децата. Каква грешка бях допуснала! Толкова ми дожаля за тези хора!

Разбрах от опит смисъла на Исусовия въпрос, засвидетелстван в Матей 7:3: „Защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?“. Само Бог познава сърцата ни и знае какво се случва в нашия живот, затова трябва да сме по-внимателни и съчувствителни към своите ближни.

 

Молитва: Боже, помагай ни да изпитваме съчувствие към своите ближни, а не да ги съдим. Амин.

 

Мисъл за деня: Ще се отнасям внимателно към хората и ще оставя на Бог да ги съди.

Катрин Уелч (Кътектикът)

 

Да се молим за: СВОИТЕ БЛИЖНИ.

 

 

 

© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.

 

 

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *