Прочит: Римляни 2:1-6
„… той ще се наслаждава в страха от Господа, така че няма да съди, според каквото гледа с очите си, нито ще решава, според каквото чува с ушите си.“
(Исая 11:3)
Карах в дясната лента с крак върху газта. Ограничението беше 50 мили в час, но моята кола не можеше да надвиши 20-те. Някои от преминаващите покрай мен шофьори се ядосваха, показваха ми жестове и ми казваха неща, които за щастие, не можех да разбера. Те нямаха идея, че и да искам, не можех да карам по-бързо. Правеха си изводи само на основата на това, което виждаха.
Нещата в живота не винаги са такива, каквито изглеждат. Когато ни липсва достатъчно информация, си правим прибързани изводи. Сега аз разбирах какво е да си на мястото на несправедливо обвинените. Бог използва този случай, за да ме смири и изобличи. Беше време да призная някои свои грешки и да се покая.
Колко често си правим прибързани изводи, без да сме се запознали с всички факти? Колко пъти в мислите си бързаме да осъдим някого? По-добре би било да се радваме на Божията доброта и да се учим как да изявяваме Неговата милост на хората, които се нуждаят от подкрепа.
Молитва: Господи, нека сърцата ни се простират отвъд това, което очите ни виждат, за да не съдим хората, а да им помагаме. Амин.
Мисъл за деня: „Милостта тържествува над съда“ (Яков 2:13).
Лидия Гомес Рейес (Тексас)
Да се молим за: НЯКОГО, КОГОТО СЪМ ПОБЪРЗАЛ ДА ОСЪДЯ.
Остави коментар