Прочит: Псалм 92:1-5
„… но се изпълвайте с Духа; и разговаряйте с псалми и химни, и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си.“
(Ефесяни 5:18-19)
Не съм трениран и талантлив музикант, но като малка винаги се радвах да пея в училищния хор, както и в църквата. Преди няколко години вирусна инфекция засегна гласа ми и причини т. нар. „парализа на гласните струни“. Заради това ми е трудно да говоря високо или дълго време. Гласът ми се натоварва и започвам да дишам по-учестено. Пеенето, четенето на внуците ми и публичното говорене за мен вече са предизвикателство.
В началото много се натъжавах, че след една-две песни в църквата трябва да замълча. Трябваше да се откажа не само от нещо, което обичам, но и от нещо, което прославя Бога. Въпреки това с времето се научих да се радвам на музиката, която другите изпълняват. Освен това забелязах, че докато тихо чета думите на песните, още по-дълбоко вниквам в тях.
Вече не се чувствам ограбена от възможността да прославям Бога по време на хвалението. Напротив, знам, че съм благословена да служа с ново разбиране. Сърцето ми е изпълнено с благодарност.
Молитва: О, Господи, помогни ни да живеем така, че да Те прославяме. Нека делата, както и думите ни, бъдат песен на възхвала към пресвятото Ти име. Амин.
Мисъл за деня: Господ чува това, което е в сърцето ми.
Дженифър Джоунс (Ню Йорк)
Да се молим за: ХОРАТА СЪС ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ГЛАСНИТЕ СТРУНИ.
Остави коментар