Прочит: Матей 6:25-34
„Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение.“
(Филипяни 4:6)
Отвреме-навреме всеки от нас изпада в състояние, при което губи почва под краката си и очаква най-лошото. Но има хора, които живеят в постоянна тревога, която може да навреди на тяхното здраве, на съня им, дори да ги докара до депресия.
Бог не иска това да се случва. Исус пита Своите слушатели: „Кой от вас може с грижа за себе си да прибави един лакът към ръста си?“ (Матей 6:27). Той добре знае, че тревогите разболяват, ограбват радостта, както и всичко добро, което Бог иска за нас.
Когато почувствам, че в мен се надига вълната на тревогата, веднага се обръщам към Бога, в Когото мога да открия истински мир. Библията ни уверява, че Той е с нас и познава всичките ни притеснения. Аз се чувствам насърчена да продължа да възлагам надеждата си на Господа. Колко често трябва да си припомням това? Всеки ден! Вярата е процес.
В Исая 26:3 е казано: „Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Теб уповава“. Искам да бъда така непоколебима, защото имам нужда от Божия мир. Не искаме ли това всички ние?
Молитва: Боже на милостта, помогни ни да Ти поверим всичките си тревоги, за да намерим мир за душите си. Благодарим Ти. Амин.
Мисъл за деня: Когато не отклонявам вниманието си от Христос, виждам по-ясно.
Линда Скарола (Ню Йорк)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СА ПОГЪЛНАТИ ОТ ТРЕВОГА.
© 2015 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар