Сега и завинаги

Прочит: Матей 4:1-11

„А Той отговори: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.“

(Матей 4:4)

Пандемията от COVID-19 ме изпълни с тревога. Чакането и прекъсването на обичайния ритъм на живот ми напомниха за времето, когато фризьорката ми Джейн беше наранила двете си ръце и не можеше да работи. Освен това тя не можеше да готви и да чисти. Синовете ѝ помагаха вкъщи, но лекарите ѝ бяха казали, че трябва да се изчака, за да се види дали ръцете ѝ ще се възстановят. Джейн не знаеше какво да прави и започна да се моли и да чете Библията с часове. След около две години ръцете ѝ оздравяха и тя вече можеше да работи.

Джейн не знаеше колко време ще трябва да чака изцерението, както ние сега не знаем след колко време ще се върнем към „нормалния“ си живот. Когато чета за изкушението на Исус в пустинята, не виждам нещо да подсказва дали Той е знаел колко време ще прекара там. Възможно ли е Исус да е изпитвал същата тревога пред неизвестното?

Единственото нещо, което знаем, е, че Бог е с нас – сега и завинаги. И ние като Джейн можем да се молим и да четем Библията. Молитвите ми може да са изпълнени с тревога и оплакване, както и с радост и благодарност, но общуването с Бога и размишлението над Неговото слово винаги ме карат да се чувствам по-добре.

Молитва: Боже, благодарим Ти, че си с нас, докато преминаваме през пустиня. Помагай ни винаги да сме в близко общение с Теб и да споделяме любовта Ти. Молим се в името на Исус. Амин.

Мисъл за деня: Общуването с Бога и четенето на Неговото слово ми помагат да премина и през този ден.

Мерилин Дорн (Вирджиния, САЩ)

Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА РАБОТИ ЗАРАДИ ЗЛОПОЛУКА.