Прочит: Естир 4:1-17
„… кой знае дали не си дошла ти на царството за такова време, каквото е това?“
(Естир 4:14)
Миналото лято бях в Африка и придобих съвсем друг поглед към живота. Един ден трябваше да проведем събирания в две църкви. Когато отидохме в първата, попитах нашия домакин: „В колко часа трябва да тръгнем оттук, за да стигнем на второто място?“. Отговорът беше: „Ще тръгнем, когато приключим! Трябва да посветим цялото си внимание на хората тук и няма да се получи, ако мислим за следващите си ангажименти“.
Замислих се колко трудно е да живееш постоянно в бъдещето. Аз обичам да се замислям за миналото и да мечтая за това, което ми предстои, но ако прекалявам в това, мога да пропусна настоящето. Днешният прочит от Естир обръща вниманието ни точно към настоящия момент. Тя осъзна, че ако спре да мисли за миналото и да се страхува от бъдещето, ще може да се посвети на настоящия момент и на хората, на които беше призована да помогне.
Молитва: Господи, дай ни днес насъщния хляб. Амин.
Мисъл за деня: Бог ни подарява днешния ден и това е незаменим подарък.
Никола Видамур (Англия)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СА МНОГО НАТОВАРЕНИ.
Остави коментар