Семейство

Прочит: Галатяни 3:23-4:7

„Защото не сте приели дух на робство, та пак да живеете в страх, а сте приели дух на осиновение…“

                                                                  (Римляни 8:15)

Винаги съм знаела, че съм осиновена. Родителите ми постепенно ми разказаха цялата история, като започнаха още когато бях малка. Краят на историята е делото в съда, когато съдията заявил, че вече съм тяхно дете. Моето ново семейство ме отгледа с голяма любов. Никога не съм се питала какви са биологичните ми корени. Осиновяването е просто друг начин да се появиш в семейството.

Когато бях в шести клас, с учудване открих, че апостол Павел сравнява приемането на вярата като осиновяване чрез Христос. Ако съм преживявала някакво обръщане във вярата, то това беше точно този миг, в който осъзнах, че съм осиновена в Божието семейство така, както бях осиновена от земното си семейство.

Един ден синовете ми ме попитаха дали знам нещо за биологичните си родители. Те търсеха повече информация за родословното си дърво. Поразрових се и открих малко информация. В крайна сметка и те осъзнаха, че осиновяването им в Божието семейство е най-важното.

Молитва: Благодарим Ти, Боже, че си наш любящ Баща и пазиш нас – Твоите деца, чрез Исус Христос, нашия Господ. Амин.

Мисъл за деня: Нашето осиновяване в Божието семейство ни дава смелост и сила за живот.

Барбара Кук (Канзас)

Да се молим за: ХОРАТА, АНГАЖИРАНИ С ПРОЦЕСА НА ОСИНОВЯВАНЕ.