Прочит: Марк 4:26-32
„… да ми се даде слово да отворя устата си, за да оповестя дръзновено тайната на благовестието.“
(Ефесяни 6:19)
За по-голямо удобство предните собственици на нашата къща бяха павирали задния двор. Но ние искахме да имаме истинска градина, затова махнахме част от паветата и запълнихме тази част с пръст. Няколко седмици обсъждахме какво точно да засадим. Понеже сме начинаещи градинари, се страхувахме да не би да засадим някое растение на грешното място. Накрая просто купихме няколко пакета семена и ги засяхме в новата почва, като се надявахме поне някои от тях да се хванат. Бяхме възнаградени с красив пъстроцветен килим.
Един ден, докато се наслаждавах на градината си, си спомних поръчението, което ни дава Бог – да засяваме семената на вярата. Много често вместо да разказвам на хората за чудесните неща, които Бог върши в живота ми, оставам мълчалива. Причината е страхът ми да не сгреша в нещо.
Откакто преживях радостта от новата градина, не се бавя и при всеки удобен случай посявам семената на вярата. Само ако сеем, без да отлагаме, ще се радваме на добри плодове.
Молитва: Боже, молим Те, давай ни смелост и точните думи, за да разказваме на хората за Теб. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще разкажа за Исус на някой, който не Го познава.
Маргарет Скипуърт (Англия)
Да се молим за: ГРАДИНАРИТЕ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар