Ще благославям Господа

Прочит: Деяния 16:22-31

„Ще благославям Господа по всяко време, похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.“
(Псалм 34:1)

Седях и не можех да повярвам – на хиляди мили от мен майка ми губеше битката с рака. Само две седмици по-рано тя беше жизнена и изпълнена с надежда. В мен се бореха толкова чувства – гняв, че не мога да съм до нея, съжаление, че едва ли ще я видя отново, паника заради невъзможността да помогна по какъвто и да е начин. Молех се и сърцето ми плачеше: „Господи! Не зная какво да правя!“.
Всички се сблъскваме с обстоятелства, които са извън нашия контрол, но Павел и Сила ни показаха нещо различно. Те лежаха в тъмницата, а телата им страдаха от ударите – ситуацията беше извън техния контрол. Те обаче се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха. Бог чу молбите им и ги освободи от тъмницата, след което освободи началника на затвора и дома му от духовната тъмница, в която бяха живели.
В отчаянието си през онзи ден реших да прославя Бога и да избера благодарността пред гнева. Тъгата от загубата отстъпи място на признателността пред Бога – за това, което имах, и за обещанието за вечен живот. Мирът замени страха.
Когато не знаем какво да правим, нека направим това, което знаем – да прославим Бога и да Го помолим да ни освободи от капана на страха.

Молитва: Боже, нека хвалата към Теб винаги е на устата ни и в сърцата ни. Амин.

Мисъл за деня: Когато прославям Бога, тревогите ми стават нищожни в сянката на Божието величие.
Шели Пиърс (Тенеси)

Да се молим за: ЗАТВОРНИЦИТЕ.