1 Царе 16:1-13
„Но Господ каза на Самуил: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил. Защото не гледам, както гледа човек; понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.“
(1 Царе 16:7)
Една вечер по време на скорошна ваканция се вгледах в небето. В началото имаше облаци, но когато те се разпръснаха, се откри невероятна панорама с милиони греещи звезди. Живея в оживен град и това не е типична гледка там. Забелязах, че колкото повече се вглеждам, толкова повече звезди виждам. Имах чувството, че красотата става все по-ярка, особено без допълнителната градска светлина.
За жалост, понякога позволявам на ежедневието да притъпява сетивата ми за красивото. Не се вглеждам достатъчно около себе си, за да я търся. В днешния прочит Самуил си мисли, че Елиав е избраният от Бог, който да бъде помазан. Но му беше припомнено, че Бог не гледа така, както гледа човек. Ние виждаме само външното, а Той познава сърцето и истинската стойност на човека. Той видя в Давид нещо, което хората около него не виждаха.
Аз искам, вместо да гледам само външното, да виждам истинската същност на хората, качествата, които ги правят ценни.
Молитва: Господи, помогни ни да гледаме на хората без предразсъдъци, както Ти гледаш на тях. Амин.
Мисъл за деня: Всеки ден ще отварям очите си, за да гледам на хората така, както Бог гледа на тях.
Виктория Кюбасак (Калифорния)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СА ЖЕРТВА НА СТЕРЕОТИПИ.
Остави коментар