Прочит: Филипяни 2:12-18
„И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.“
(Римляни 14:19)
Една неделя след богослужение дочух разговор между двама човека от нашата църква. Единият каза: „Не се чувствам много насърчен от днешната служба. А ти?“. „И аз така“ – отвърна другият. Стана ми неприятно, макар че трябва да призная, че и аз съм коментирал по същия начин.
Често когато отиваме на църква, си мислим: „Какво ще ми донесе днешната служба?“. Но рядко се питаме какво самите ние допринасяме за това общо служение. Вероятно енергията ни ще бъде подновена, когато спрем да я пилеем в оплакване и я насочим към служение на другите.
Една неделя при мен дойде жена от църквата, чийто съпруг е в болница. Тя ми сподели с радост, че той е разказал за своята вяра на една от сестрите. Помолили се заедно и тя приела Исус Христос. Жената ми сподели и други свои преживявания като това. Беше толкова въодушевена, че зарази и мен и аз възкликнах: „Слава на Господа!“.
Този разговор ми показа, че можем да бъдем полезни в общото служение на църквата по много начини. Можем да похвалим някого за неговите усилия, да работим като доброволци, да даваме щедро, да търсим хората, които имат нужда от помощ, и да им помагаме, да се молим за всички.
Молитва: Боже, прости ни, че често сме завладени от егоизъм. Показвай ни как можем да насърчаваме другите. Амин.
Мисъл за деня: Можем ли да се оплакваме по-малко, а да помагаме повече в общото служение на Бога?
Уейни Гриинауолт (Илинойс)
Да се молим за: СВОЯТА ЦЪРКВА.
Остави коментар