Прочит: Исая 41:9-13
„… Вечер може да влезе плач да пренощува, а на сутринта иде радост.“
(Псалм 30:5)
Една нощ малкият ми син дойде при мен. През сълзи ми обясни, че не иска да е сам, и помоли да остане при мен. Аз го прегърнах и го успокоих, като му казах, че Бог не иска да се страхуваме. Припомних му стиха, който е на стената над леглото му: „Не бой се, защото Аз съм с теб“ (Исая 41:10). След малко той заспа. Няколко пъти през нощта се събуждаше и казваше, че иска да дойде сутринта. Всеки път го прегръщах и той заспиваше отново. Последния път, когато се събуди, слънцето беше изгряло. Дръпнах пердето, за да види, че навън вече е светло. Тогава той отново заспа спокойно.
Това ми напомни случаите, когато съм викала към Бога, изпълнена със страх. Кошмарите са били различни – загуба на работа, болест на дете, прощаване с близък човек. Всеки път, когато съм търсила Неговата помощ, Бог ме е прегръщал и успокоявал. В сълзите ми Той е бил до мен. Накрая е идвала зората, а с нея – мирът и радостта от Божите обещания.
Молитва: Любящи Боже, замени страха ни с надежда, когато очакваме радостта от зората. В името на Исус. Амин.
Мисъл за деня: Бог побеждава страховете ми и ми дава надежда и светлина в мрака.
Даяна Флеминг (Джорджия)
Да се молим за: РОДИТЕЛИТЕ НА МАЛКИ ДЕЦА.
Остави коментар