Ще Те славя

Прочит: Псалм 139:13-18

„Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това.“

                                                                           (Псалм 139:14)

Излязох от магазина усмихната и щастлива от прекрасния ден и хората, които срещах. Изведнъж една абсолютно непозната жена ме заговори. Каза, че е сериозно болна и лекарите искат да ѝ ампутират ръката. Жената се разплака: „Не мога да живея без ръката си! Какъв живот би бил това?“.

Домъчня ми за нея, но се усмихнах вътрешно. Като дете се разболях от полиомиелит. Заради това сега краката ми са толкова крехки, че ходя с патерици. Вероятно затова жената бе дошла при мен. Попитах я мисли ли, че моят живот не е стойностен.

Дотогава приемах тялото си такова, каквото е. Живея и се радвам на живота си, но не се бях замисляла, че Бог може да направи така, че със състоянието си да помогна на някой, който също се нуждае от насърчение. След онзи разговор жената се успокои, а аз осъзнах, че въпреки здравословния ми проблем Господ ми е подарил радост и оптимизъм. Сигурна съм, че трябва да ги използвам, за да давам кураж на тези, които са отчаяни.

Молитва: Благодарим Ти, о, Господи, че можем да Ти служим, като показваме любов към хората, които се нуждаят от подкрепа. Амин.

Мисъл за деня: Колкото и непълноценни да се чувстваме, за Бога сме безценни.

Галина Самсон (Русия)

Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО ПРЕЖИВЯВАТ АМПУТАЦИЯ.

© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.