Силата на допира

Прочит: Йоан 20:19-31

 

„Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми; и дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.“

(Йоан 20:27)

 

Аз съм сляпа, затова допирът е много важен за мен. Използвам Брайловата азбука, за да подготвям и изнасям уроците си в неделното училище. Когато приятелите ми разказват за цветната украса в църквата, аз си я представям, но трябва да я докосна, за да почувствам нейната красота. За мен ръкостискането и топлата прегръдка са от особена важност. Слънцето по лицето ми и лекият бриз в косата ми напомнят, че Бог твори нов живот. Вероятно всичко това обяснява защо историята за невярващия Тома, който трябваше да докосне възкръсналия Исус, за да повярва, ми е толкова близка.

Тома не беше заедно с останалите ученици, когато им се яви възкръсналият Господ. Винаги съм се питала къде е бил в онзи момент. Усамотен, за да тъгува далеч от погледите на останалите? Защо не беше с тях в този скръбен момент? А може би се е страхувал да не го обвинят, че е част от Исусовите последователи? Словото не ни дава отговор на тези въпроси, но ни казва, че няколко дни по-късно Исус се яви отново на учениците и този път Тома беше с тях. Тогава Той му каза да сложи ръката си върху раните Му от разпъването на кръста. Исус направи всичко, което бе необходимо, за да се убеди Тома в Неговото възкресение. По различни начини Той се явява и на всеки от нас.

 

Молитва: Любящи Боже, събуди всичките ми сетива, за да почувствам Твоето живо присъствие. Амин.

 

Мисъл за деня: Как ми се открива Исус днес?

Карън Браун (Мисисипи)

 

Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО ЧЕТАТ ИЗДАНИЕТО НА „ДУХОВНА МАННА“ ЗА НЕЗРЯЩИ.

 

 

© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *