Прочит: Йов 42:1-6
„Тогава Йов отговори на Господа: Зная, че всичко можеш и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано.“
(Йов 42:1-2)
Още от петгодишната ми възраст с татко обичаме да се борим. Той в повечето случаи надделяваше, понякога ме оставяше да победя. Колкото повече растях, толкова по-сериозни ставаха нашите двубои.
Когато бях на тринадесет години, аз го победих и съм сигурен, че тогава той беше използвал всичката си сила. Почувствах неописуема радост – за около тридесет секунди. Когато татко тихо се отдръпна, усетих тъга. Помислих си, че да съм по-силен от него, не е съвсем добре. Ако той е по-слаб, как ще продължи да бъде авторитет за мен, как ще ме защитава?
Още от Едемската градина ние се опитваме да се проявим като по-умни от Бога. Йов също достигна до такъв момент в своето отчаяние (Йов 10). Той не искаше да е по-велик от Бога, както и аз дълбоко в себе си не исках да победя татко. Чувствах се сякаш ако се окажа по-силен от него, моята сила на тринадесетгодишно хлапе ще бъде единственото, на което ще мога да разчитам занапред. Йов искаше Господ да бъде единственият истински Извор на сила. Той сякаш казваше: „Досега Ти беше теория за мен. Сега вече си истинска реалност, сега си всичко“.
Колко успокояващо е да знаем, че спасението ни не зависи от нашия ум или сила! Божията сила е силата на любовта, и ние като Йов сме свободни да се радваме на мира и утехата, които само Господ може да ни даде.
Молитва: О, Боже, помогни ни да не забравяме, че нашите постижения са истински само когато сме изпълнени с Твоята сила. Амин.
Мисъл за деня: Само когато осъзнаваме Божията сила и величие, можем да почувстваме истински мир.
Джордж Ний (Орегон)
Да се молим за: БАЩИТЕ И СИНОВЕТЕ.
© 2015 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар