Силата на тишината

Прочит: 3 Царе 19:9-18

 

„И ето, Господ минаваше и силен вятър цепеше хълмовете (…) но Господ не беше във вятъра. А след вятъра имаше земетресение, но Господ не беше в земетресението. А след земетресението – огън, но Господ не беше в огъня. А след огъня – тих и  нежен глас.“

                                                                                            (3 Царе 19:11-12)

 

Аз съм археолог и се занимавам с наблюдение на строителните дейности върху исторически терени. Веднъж наблюдавах разкопките в централната градска част. Когато наближи време за обяд, работата на машините спря. Тъй като бях свикнал с шума от чуковете и тежките трактори, за мен тишината на такъв обект беше нещо необичайно. Но изведнъж можех да чуя градската среда: автомобилите, техните клаксони… и една църковна камбана в далечината. Колко ли поколения беше призовавала тя? Колко ли хора са отивали при Бога, след като са чували нейния звук?

Тишината ми даде възможност да чуя камбаната. В този толкова шумен свят и ние като Илия отчаяно се нуждаем от тишина, за да чуем Бога: „Излез и застани на планината пред Господа. И ето, Господ минаваше“ (3 Царе 19:11).

Когато сме изплашени, и ние търсим място, на което да се скрием, но ако слушаме внимателно – в тишина – ще чуем как Бог ни вика, за да оставим страха и да поемем по пътя на служението.

 

Молитва: О, Боже, успокой сърцата и умовете ни, за да чуем Твоя глас и да отидем там, където ни изпращаш. Амин.

 

Мисъл за деня: Тишината ни помага да чуем Божия глас.

Стивън Смит (Тексас)

 

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ СТРАХУВАТ ОТ ТИШИНАТА.

 

 

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *